)))))))) Чакаме те, тук сме, в България, очакваме да донесеш от страхотните евтини цигари Кемъл:)))
Втората част на разказа ти е даже по-интересна от първата, Габен:)
И макар да ми е познат механизмът, по който тогава са се приемали емигрантите като политически, не знаех ни най-малко за трудностите, които трябва да преодолеят... да преодоляват в продължение на години наред.
Свестен човек си ти. Начинът, по който си се справил, е показателен. И те поздравявам за интелитентността ти, както се радвам и на това, че свестни хора има навсякъде по света, от всички народности. Чудесни са били колегите ти румънци. Между другото, прецедентът, който ти си създал, може би е послужил и на хора, които кой знае дали са се справили така добре:)
Знаеш ли, интересно ми е сега как са се навъдили толкова много от тези, които си описал в първата част - просяците, проститутките и т.н. Как така властите на Белгия не са си разчистили градовете от тая напаст. Не че имам нещо против нещастните хора. Едва ли някой би се захванал точно с тоя "бизнес", ако не е изпаднал в нужда. Но явно и там се обръща повече внимание на по-едрата престъпност - организираната. Странно. Няма да е добре, ако и тук стане така. Големите престъпници пак ще си виреят, както навсякъде по света, но пък ще се увеличат тези, които пряко касаят нас, обикновените граждани. Проституцията не е легализирана там, нали? Олеле, съществува ли изобщо страна с официална проституция? Май Холандия? Много съм боса в това отношение, май чичко Гугъл може да помогне в това отношение. Просячеството покровителства ли се, защитени ли са от закона тези мизерни същества?
Засега само ще ти кажа, че чакам продължението с нетърпение:)
Емо, продължи веднага, щом ти е възможно, и ти. Знаеш ли, сега съжалявам, че преди няколко дена не успях да се включа в една подписка против затварянето на АЕЦ Козлодуй. Бързах страшно много, закъснявах за работа, а знаех, че вече ме чакат... и отминах. Ето, това е нещото, което най-много ме дразни - извиването на ръце. Приемат ни в ЕС, но с такива драконовски условия, че не знам дали нещо може да компенсира загубите ни. Наистина сме си йесмен, и самите ние, българите, както и управляващите ни. Права е поговорката, че всеки народ си заслужава управниците. Притиснати от ежедневието, все на гола надежда го караме. Все пак, с удивително ниския процент на изборна активност при последните избори, май показахме някакво недоволство. И обърканост. И губене на илюзиите. И може би осъзнаване на истината, че трябва да работим за себе си - ние да сме добре, та и държавата ни да е добре. Знам ли:))))) Може пък и нищо съзнателно да няма, а само инстинкт:)) След толкова промиване на мозъците, при липса на свястна алтернатива, начинът на оцеляване май става - учи, работи и не вярвай на политици:))))))))
Е, чакам ви да разкажете още:)))
